Обратно към категорията

Намаляваме и застаряваме: Към 31 декември 2020 г. населението на България е 6 916 548 души

Добавено на: 12.04.2021 13:36
Снимки: pixabay
   

Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението. Това е един от основните изводи от проучването на Националния статистически институт относно демографската ситуация в страната през 2020 г.

Към края на миналата година населението на България е 6 916 548 души. В сравнение с 2019 г. населението на страната намалява с 34 934 души, или с 0.5%.

Мъжете са 3 349 715 (48.4%), а жените - 3 566 833 (51.6%), или на 1 000 мъже се падат 1 065 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 54 години, като с нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

Продължава и процесът на застаряване на населението. В края на 2020 г. лицата на възраст 65 и повече навършени години са 1 504 048, или 21.8% от населението на страната. В сравнение с 2019 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.2%.

Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 25.3%, а на мъжете - 17.9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на възраст 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (30%), Габрово (29.1%) и Кюстендил (27.7%). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.7%, и Варна - 19.4%.

Към края на 2020 г. децата до 15 години в страната са 999 014, или 14.4% от общия брой на населението, като спрямо 2019 г. този дял остава непроменен.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.5%, и Бургас - 15.5% от населението на областта. Общо в седемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 11.5%, и Габрово - 11.6%.

Към 31 декември 2020 г. общият коефициент на възрастова зависимост в България е 56.7%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2019 г. този коефициент е бил 56.4%. Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 53.5%, отколкото в селата - 65.9%. Във всички области на страната този показател е над 50% с изключение на София (столица) - 48.5%, като най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин - 72.1%, Габрово - 68.8%, и Ловеч - 68.2%.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства до 44 години в края на 2020 г.

Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 43.1 години, а в селата - 46.6 години.

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.

За 2020 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 6 месеца за жените и 64 години и 3 месеца за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст е 4 139 000 души, или 59.8% от населението на страната, като мъжете са 2 168 000, а жените - 1 971 000.

През 2020 г. броят на трудоспособното население намалява със 17 000 души, или с 0.4%, спрямо предходната година.

Към края на 2020 г. над трудоспособна възраст са 1 713 000 души, или 24.8%, а под трудоспособна възраст - 1 064 000 души, или 15.4% от населението на страната.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към края на 2020 г. това съотношение е 67. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

Най-висока е стойността на коефициента в областите Сливен - 90, София (столица) - 79 лица, и Варна - 78. Най-нисък е този показател в областите Смолян - 41, Кърджали - 48, и Перник, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 50 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

По данни на НСИ в градовете живеят 5 043 186 души, или 72.9%, а в селата - 1 873 362 души, или 27.1% от населението на страната.

Към края на 2020 г. населените места в България са 5 257, от които 257 са градове и 5 000 - села.

Населените места без население са 164. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - съответно 62, 54 и 11. В 1 156, или в 22% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително. С население над 100 000 души са шест града в страната, в които живеят 34.1% от населението на страната.

Към края на 2020 г. страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини.

Половината от населението на страната (50.4%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 720 000 души, или 10.4% от населението на страната.

През 2020 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2019 г., като най-голямо е намалението в Северозападния и Северния централен - по 1.1%, а най-малко - в Южния централен район - с 0.2%. Най-малка по население е област Видин, в която живеят 81 212 души, или 1.2% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 308 412 души (18.9%). Шест са областите с население над 300 000 души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (35.3%).

Пет области - София, Кърджали, Перник, Бургас и Варна, увеличават населението си през 2020 г. спрямо 2019 г. Най-голямо е увеличението в София - с 5.2% и Кърджали - с 1.6%. При останалите двадесет и три области има намаление, като най-голямо е за областите Видин - с 2.0%, и Смолян - с 1.6%.

Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 74 общини с население под 6 000 души живеят едва 4% от населението на страната. В същото време в деветте общини с население над 100 000 души живеят 41.1% от населението на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 308 412), следвана от общините Пловдив (342 048) и Варна (341 516). Най-малката община е Трекляно - 768 души.

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.

През 2020 г. в страната са регистрирани 59 440 родени деца, като от тях 59 086 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 2 452 деца, или с 4%

Коефициентът на обща раждаемост през 2020 г. е 8.5‰, а през предходната 2019 г. - 8.8‰. Броят на живородените момчета (30 372) е с 1 658 по-голям от този на живородените момичета (28 714), или на 1 000 живородени момчета се падат 945 момичета.

В градовете и селата живородени са съответно 43 829 и 15 257 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.6‰ в градовете и 8.2‰ в селата.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 11.7‰, и София (столица) - 9.9‰. В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Видин - 5.8‰, и Габрово - 5.9‰.

Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението.

Към края на 2020 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 452 000, като спрямо предходната година намалява с 13 000, а спрямо 2011 г. - със 199 000.

През 2020 г. броят на децата, родени от майки под 18 години, е 2 897. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години - от 2 284 през 2019 г. на 2 320 през 2020 година.

Половината (50.5%) от ражданията през 2020 г. са първи за майката, 36.7% - втори, а 12.6% - трети и от по-висока поредност.

Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените.

През 2020 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.56 и спрямо 2019 г. намалява с 0.02. Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27.3 години през 2019 г. на 27.5 години през 2020 година

В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 30.3 години за област София (столица) до 22.5 години за област Сливен.

През 2020 г. са регистрирани 1 043 случая на многоплодни раждания, което е с 121 случая по-малко отколкото през 2019 година. При 1 033 от случаите са родени по две деца, а при 10 - по три.

През 2020 г. броят на извънбрачните раждания е 35 486, или 59.7% от всички раждания.

Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.5%) е по-висок отколкото в градовете (57.7%). За 79.6% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Ловеч (77.2%) и Враца (76.8%). Този дял е над 50% във всички области на страната с изключение на Благоевград (48.0%), Разград (43.8%) и Кърджали (39.3%).

Броят на умрелите лица през 2020 г. е 124 735, а коефициентът на обща смъртност -18.0‰. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 16 652, или с 15.4%. Смъртността сред мъжете (19.6‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (16.4‰). През 2020 г. на 1 000 жени умират 1 122 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (24.2‰) отколкото в градовете (15.7‰).

През 2020 г. стойността на показателя за обща смъртност по области е в границите от 13.4‰ до 27.7‰. С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 27.7‰, Монтана - 25.5‰, Кюстендил и Габрово - по 24.0‰. В шест области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 13.4‰. За сравнение през 2019 г. показателят за обща смъртност по области е в границите от 11.8‰ в София (столица) до 22.9‰ във Видин.

През 2020 спрямо 2019 г. във всички области на страната се наблюдава увеличение в стойността на коефициента на обща смъртност. Най-голямо увеличение има в областите Видин - 4.8 промилни пункта, Разград и Смолян - по 4.6 промилни пункта. Най-малко е увеличението в областите Бургас - 1.2 промилни пункта, София (столица) и Ловеч - по 1.6 промилни пункта.

Показателят за преждевременна смъртност6 през 2020 г. (20.5%) остава непроменен спрямо предходната 2019 година (20.5%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 13.7% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 26.6%.

През 2020 г. в страната са починали 301 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност7 е 5.1‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, а през 2019 г. - 5.6‰.

В регионален аспект през 2020 г. в общо дванадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Русе - 2.0‰, и София (столица) - 2.4‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Сливен (11.7‰) и Монтана (10.8‰).

През 2020 г. са регистрирани 22 172 юридически брака - със 7 026 по-малко спрямо предходната година, а коефициентът на брачност8 е 3.2‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (16 124) са сред населението в градовете.

През 2020 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 32.5 и 29.4 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава съответно с 0.5 години за мъжете и с 0.3 за жените.

За 85.5% от жените и 85.1% от мъжете, сключили граждански брак през 2020 г., той е бил първи.

Областта с най-много бракове на 1 000 души от населението е Добрич - 4.2‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Враца - 2.1‰.

Броят на разводите през 2020 г. е 9 015, или с 1 844 по- малко от регистрираните през 2019 година. От всички прекратени бракове 78.5% се отнасят за населението в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекратени по "взаимно съгласие" (64.8%), следват причините "несходство в характерите" (22.2%) и "фактическа раздяла" (11.3%). Разводът не е бил първи за 9.6% от жените и 10.6% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2020 година.

Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.7 години.

През 2020 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 197 242 лица.

От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 49.2% са мъже и 50.8% - жени.

По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група 40 - 59 години (29.6%), следвани от лицата на възраст 20 - 39 години - 28.1%.

Най-голямо териториално движение има по направлението "град - село" (48.4%), следва направлението "град - град" (29.9%) и "село - град" (15.3%). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението "село - село" - 6.4% от мигриралите лица.

Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област Пловдив - 21 320. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област Пловдив са София (столица) - 7.7%, Пазарджик - 4% и Смолян - 3.7%. Най-малко преселили се в област Пловдив са от област Разград - 0.2%.

През 2020 г. 6 649 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 57.1% от тях са мъже. Сред лицата, изселили се от България 36.1% са на възраст 20 - 39 години.

Най-младите емигранти (под 20 години) са 12.1%, а тези на 60 и повече навършени години - 18.9% от всички емигранти.

Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (22.2%), Руската федерация (14.6%) и Турция (13.0%).

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включват български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната.

През 2020 г. 37 364 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 52.0%, а на жените - 48%.

Сред дошлите да живеят в страната 34.2% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 32.3% са на възраст 40 - 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 13.6%, а най-възрастните (на 60 и повече години) - 19.9%. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (24.3%), Германия (9.6%) и Руската федерация (9.3%).

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.

Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението.

През 2020 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 65 649 души. Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 9.5‰9. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 7.1‰, а в селата - минус 16.0‰.

През 2020 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-3.5‰) и Варна (-5.7‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 21.9‰, следвана от областите Монтана - минус 18.2‰, и Габрово - минус 18.1‰. В двадесет и една области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2020 година.

Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2020 г. е положителен - плюс 30 715 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната.

Изменението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е +4.4‰.

През 2020 г. двадесет и четири области имат положителен механичен прираст. Най-голям механичен прираст има в областите София (63.0‰), Перник (26.6‰), Кърджали (23.2‰). С намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите София (столица) (-11.9‰), Сливен (-2.2‰), Смолян (-1.7‰) и Велико Търново (-0.1‰).


Вижте оше

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Реклама

Банер 1

Времето в Ямбол

Видео

CRESPO и DANNY ПРЕДСТАВЯТ ПЕСЕНТА СИ "ЗАВОЕВАТЕЛ" ПРЕД 999
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!