Обратно към категорията

Облагородиха паметника на героите, дали живота си за националното ни освобождение в Ямбол

Добавено на: 25.02.2021 09:25
   
Паметникът на героите, дали живота си за националното ни освобождение вече е осветен, а пространството около него е облагородено, съобщиха от Община Ямбол.

Монументът е създаден в чест на героите, дали живота си за националното ни освобождение през 1876 година. Върху паметника са изписани имена на шестима от героите - Георги Дражев, Захари Величков, Атанас Кратунов, Жеко Андреев, Атанас Кожухаров и Ради Колесов.
Планът на паметника е дело на известния архитект Александър Куртев от Пловдив, който става ямболски зет. Той е съпруг на Катя Бояджиева, сестра на Ваня Бояджиева-Газдова / майка на художника Иван Газдов /.
През 1928 година завършва висшето си образование в Дрезден, Германия. Негови са проектите в стил „модерн“ на Минералната баня, на „Червената къща“ срещу Военния клуб, „Парахода“. Реконструира и надстроява сградата на Популярната банка, днес Регионална библиотека „Г. С. Раковски“. Проектирал е близо 100 къщи в Ямбол.
Паметникът е построен вероятно през 30-те години на миналия век.

Данните за паметника на ямболските революционери са оскъдни. Всички изследователи ползват книгата на Никола Върховски „Ямболски патриоти по духовното и политическото ни възраждане 1820 – 1876 г.” в трите издания от 1910, 1928 и 2006 година.
Никола Попиванов е писар на Тайния революционен комитет, основан в Ямбол от Георги Дражев през 1873 година. През 1894 – 96 години той вече е кмет на града. По негово време общината закупува едно място на ул. „Ал. Батенберг” /сега „Цар Освободител”/, градинката срещу Военния клуб. Никола Върховски пише: „Пренесоха се останките на покойниците”, но не уточнява на кои.
През 1897 година Иван Вълчанов Икономов издава брошура от 16 страници „Обесването на Георги Дражев” и дава идеята за построяване на паметник, но нищо не е направено.
Георги Дражев и Жеко Андреев са обесени в Ямбол на 29. 06. 1876 година и вероятно са погребани в каргонските гробища. Атанас Кратунов и Захари Величков са обесени в Одрин и няма данни дали тленните им останки са пренесени в Ямбол.
Ради Иванов Колесов е погребан през 1862 година в двора на църквата „Света Троица” в Каргона. Не е изяснен въпросът защо в тази църква, а не в „Свети Георги”, където е бил учител в Свети Георгиевското училище.
През 1884 година умира първият председател на ямболското читалище, основано през 1869 година, хаджи Тодор Вълков Кючуков. Погребан е в каргонските гробища, а след това костите му са пренесени и препогребани източно от олтара на църквата „Света Троица”. Сега на мястото няма никакъв знак. Той също е бил учител и свещеник в църквата „Свети Георги”. Дали по църковен канон не са погребвани хора там, не е ясно.
През 1888 година умира Атанас Кожухаров и е погребан в каргонските гробища. Липсват документи дали костите на Ради Колесов и Атанас Кожухаров са препогребани при тези на Георги Дражев и Жеко Андреев.
В спомените на доктора по право Ангел Йорданов /1891 – 1977 г./, роден в Ямбол, се споменава: „В дясно се издигаше една могила, обрасла с коприва и бъз, с черен кръст на върха. Това беше гробът на обесените ямболски революционери. Гробът беше занемарен, кръстът прояден, а желязната ограда около гроба разкривена.”
През 1908 година по инициатива на Александър Минов, който е бил кмет на града през 1905 година, се образува Комисия за издигане на паметник, но до 1910 година нищо не е направено.
През месец юли 1923 година започва събарянето на отчуждените сгради около гроба на обесените.
На 17 октомври 1923 година Комитетът за въздигане на паметник решава да се огради мястото на паметника и се възложи на архитект изработването на проект. Решават също да се подготви зидан гроб и да се поставят тленните останки, а могилата да се унищожи.
До второто издание на книгата на Никола Върховски през 1928 година не е направено нищо. В нея се обещава, че на 29. 06. 1929 година ще бъде издигнат паметник. По това време кмет на града е Стоян Митев, главен архитект е Трендафил Гюлев.
Засега не е уточнено кога са направени двата обелиска и паметната плоча, на която е написано: „Георги Дражев, Захари Величков, Атанас Кратунов, Жеко Андреев, Атанас Кожухаров, Ради Колесов. Вечна слава на борците, дали живота си за националното ни освобождение - 1876 година”.
След 1989 година фирмата „Промишлена енергетика” с директор Стефан Лазаров пое поддръжката на паметника. Трифон Леров, дългогодишен директор на Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, изработи и монтира дървения кръст между двата обелиска.

Литература:
Никола Върховски „Ямболски патриоти по духовното и политическото ни възраждане 1820 – 1876 г.” в трето издание 2006 година.
Спомени на д-р Ангел Йорданов в РИМ Ямбол
Вестник “Тракиец” бр.1 от 23.07.1923 год. и бр.16-17 20.10.1923 год.
Христина Женкова – научно съобщение, изнесено в Троян.

Петър ПЕТРОВ
роден в Ямбол 1939 год.,
завършва ИСТОРИЯ - Софийски университет,
1962 - 1974 г. - уредник в исторически музей Ямбол,
1974 - 1995 г. - директор исторически музей Ямбол.

Вижте оше

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Реклама

Банер 1

Времето в Ямбол

Видео

Овладяха пожара над Котел с участие и на хеликоптер
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!