Обратно към категорията

ВАС: Погасен по давност кредит, който длъжникът изрично отказва да плати, се заличава от ЦКР

Добавено на: 03.02.2024 13:48
   

Върховният административен съд (ВАС) разпореди на колекторска фирма да спре да пази данните на длъжник, чийто дълг е погасен по давност и той отказва да плати доброволно, и да прекрати подаването на информация за това вземане до Централния кредитен регистър (ЦКР) на Българската народна банка. Решението на ВАС (пълния му текст виж тук) е окончателно и представлява интерес, не само тъй като по въпроса за отписването на погасени по давност задължения от ЦКР има противоречива съдебна практика, но и тъй като за разлика от други актове, съжденията в него стъпват най-вече на защитата на личните данни, съобщава lex.bg.

Казусът, по който се произнася ВАС, е на гражданин, който през 2009 г. е изтеглил потребителски кредит, вземането за който е цедирано от банката на колекторска фирма. За него е водено изпълнително дело от 2011 г. до 2019 г., което вече е прекратено.

Така през 2022 г. кредитополучателят подава молба до колекторската фирма, с която прави възражение, че вземанията за главница и лихви са погасени по давност, иска отписването им и да бъде преустановено подаването на информация към ЦКР.

В отговор от дружеството признават, че вземането е погасено по давност, но изтъкват, че с изтичането ѝ не се е погасило самото задължение, което остава да съществува като естествено задължение, а само възможността им да го търсят по принудителен ред, т.е. съществува възможност длъжникът да плати доброволно. От фирмата за събиране на вземания изтъкват още, че Наредбата за ЦКР ги задължава да подават информация за всички кредити до окончателното им погасяване. Със също писмо гражданинът е приканен към доброволно извънсъдебно уреждане на отношенията.

Тогава той подава до колекторите заявление, в което се позовава на Общия регламент за защита на данните (чл. 17) и посочва, че няма да плати доброволно и оттегля всякакво съгласие за обработване на личните му данни. В заявлението си мъжът е поискал дружеството да престане да обработва личните му данни и да ги заличи от системите си, както и да спре да ги подава в ЦКР, откъдето също да бъдат заличени.

От фирмата отказват да изтрият личните му данни, като се мотивират с това, че обработването им продължава да е необходимо за управление и събиране на вземането до неговото погасяване. Като изтъкват, че макар вземането да е погасено по давност, съществуващата възможност за извънсъдебно събиране е легитимен интерес по смисъла на чл.6, ал.1, б.“е“ от ОРЗД.

Спорът за личните данни стига до Административен съд – Враца, който споделя аргументите на колекторската фирма, че продължава да съществува легитимен интерес тя да обработва данните на мъжа.

Аргументите на върховните съдии

Върховните съдии Анна Димитрова (председател на състава и докладчик), Илиана Славовска и Тинка Косева отхвърлят съжденията на съда във Враца, че все още е налице необходимост да бъдат обработвани личните данни на мъжа.

Необоснован е изводът, че в конкретния случай дружеството – администратор на лични данни разполага с възможности за извънсъдебно събиране на естественото задължение, спрямо което е изтекла погасителната давност, длъжникът е направил изрично възражение за изтеклата давност и същото вече не е скрепено с държавна принуда, като е прекратено и изпълнителното производство“, пишат те.

И посочват, че единствената възможност е доброволното плащане, но мъжът е отправил изрично заявление до колекторската фирма, че няма да плати.

„Това му волеизявление води до отпадане на единствената възможност вземането да бъде събрано и има за последица отпадане на легитимния интерес на дружеството по чл.6, пар.1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година да продължи да обработва личните му данни, заключава ВАС.

А след това се произнася и по искането на гражданина дружеството за събиране на вземания да спре да подава информацията за този кредит в ЦКР и той да бъде изтрит от регистъра.

„Тези му волеизявления са довели и до отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните му – а именно събиране на вземането, поради което е налице хипотезата на чл.17, пар.1 буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 за заличаване на свързаните с него лични данни от администратора „Е. М.“ ООД, за което изменение на кредита същият на основание чл.10 от Наредба №22/16.07.2009 г. на БНБ следва да подаде информация в ЦКР, след което да престане да подава информация за А. в ЦКР предвид необходимостта от изпълнение на изискването на чл.17, пар.1 буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679“, обясняват върховните съдии.

Те подчертават, че отпадането на задължението на колекторската фирма да подава информация в ЦКР е свързано и с целите на обработка на личните данни на лицата в този регистър – осигуряване на данни за кредитната им задлъжнялост. При липса на правна възможност за принудително събиране и изрично волеизявление, че задължението с характер на естествено задължение няма да бъде заплатено доброволно, очевидно че липсват основания за последващо подаване на данни за задължения на А. спрямо „Е. М.“ ООД, произтичащи от процесната цесия“, изтъква върховният съд.

И допълва, че заличаването на личните данни на мъжа от ЦКР не е от компетентността на дружеството, а на ЦКР.

ВАС отменя отказа на колекторската фирма да заличи личните данни на гражданина и ѝ връща преписката със задължителни указания за изпълнение на закона.

Проблемът с изтриването на данните от ЦКР

ЦКР е мястото, в което има досие за всеки, който е теглил кредит, със сумата, която е получил и вида на задължението. Кредитните и финансови институции са задължени всеки месец да подават информация в регистъра. Досието съдържа т. нар. кредитна история, от която потенциалните кредитори, се информират за настоящите задължения, редовните и закъснелите вноски и изплатените предишни кредити. Т.е. това са данните, от които може да се направи извод за надеждността на всеки кредитополучател. Затова кредиторите изискват справка от регистъра преди да сключат договор за заем и достоверността на информацията в него е от ключово значение за гражданския и търговския оборот.

Както беше посочено, по въпроса дали погасените по давност задължения трябва да се заличават от ЦКР има противоречива съдебна практика. Най-общо казано, в част от решенията се застъпва виждането, че след като Наредбата за ЦКР (чл. 22) дава възможност длъжникът да поиска от кредитора корекция на данните в ЦКР, няма пречка кредиторът да спре да подава тази информация към БНБ, когато задължението е погасено по давност.

В други актове се развива тезата, застъпвана по делото във ВАС от колекторската фирма, че кредитът не е погасен, а продължава да съществува като естествено задължение, което може да бъде изпълнено доброволно. Т.е. няма основание да спре подаването на информация към ЦКР. Като в практиката има различни виждания и за това дали е допустимо извънсъдебно позоваване на изтеклата давност, или трябва да се води исков процес.

От решение на Административен съд София-град (АССГ) става известно, че по казуса със заличаването от ЦКР на погасен по давност кредит има произнасяне и на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Актът на комисията е от 24 февруари 2023 г. и не е публикуван на сайта ѝ. От решението на АССГ обаче става ясно, че КЗЛД е приела, че за кредитополучателя „не е възникнало право да поиска от администратора да коригира неточните лични данни свързани с него като подаде пред ЦКР на БНБ информация за настъпило изменение по кредита, изразяващо се в погасяването му в резултат на изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗУТ (в решението е посочен ЗУТ, но става дума за ЗЗД – бел. ред.)“ .

АССГ потвърждава решението на КЗЛД, като стига до обратен извод от този на ВАС за „изтриването“ на погасения по давност дълг от ЦКР (пълния текст на решението на АССГ по дело 2572/2023 г. виж тук). Решението вече е обжалвано и ВАС е насрочил делото за разглеждане на 22 май 2024 г.

Съдилищата приемат за недопустими предявените от хора с данни за задължения в ЦКР осъдителни искове, с които кредиторът да бъде задължен да извърши действия за заличаване на кредит в ЦКР (в този смисъл виж определение на ВКС тук). Същевременно, Наредбата за ЦКР изисква именно кредиторът да подаде информацията за вземането в регистъра. Така се поставя въпросът за възможностите пред длъжника, ако е налице неправомерен отказ от страна на кредитора да го направи.

До 2015 г. Наредбата за ЦКР предвиждаше специален иск (чл. 24, ал. 4 гласеше: „Ако клиент на институция по чл. 4 оспори по съдебен ред данни, които се съдържат за него в Централния кредитен регистър, това обстоятелство се отразява в информационната система на регистъра. Информацията за наличие на оспорване, както и за влязло в сила съдебно решение по спора, се подава институциите по чл. 4 в срока и по реда на чл. 10, ал. 2), но той вече не съществува.

Едната възможност за длъжника, но само ако разполага с влязло в сила решение, подобно на това на ВАС, при отказ на кредитора да го изпълни, да ползва процедурата по чл.304 АПК и да иска налагане на санкция за неизпълнение на съдебно решение.

Друга възможност е да търси обезщетение за вреди от виновно противоправно поведение на служители на кредитора във връзка с некоректно вписване в ЦКР на основание чл. 49, вр. 45 от Закона за задълженията и договорите. Например, дружеството, на което е отказано да води осъдителен иск, с който кредиторът да бъде задължен да коригира информация в ЦКР, в приложеното по-горе определение на ВКС, вече е предявило иск за вреди, като сочи, че заради неверни според него данни в регистъра, му е било невъзможно да получи нов кредит.

Софийският районен съд вече е присъждал обезщетение на гражданин за незаличено от ЦКР вземане, чието погасяване по давност е признато по съдебен път (решението по дело 20921/2022 г. на СРС виж тук).

На сайта си БНБ заявява следното: „Банките, финансовите институции, платежните институции и дружествата за електронни пари – участници в системата на ЦКР, носят отговорност за верността на данните, подадени към регистъра. Само те могат да извършват корекции на собствените си данни. БНБ не извършва корекции и не носи отговорност за информацията, подадена към регистъра от участниците в системата на ЦКР“. Следва да се отбележи обаче, че като всички правни субекти, БНБ е задължена да спазва правото на Европейския съюз и съответно носи отговорност за неизпълнение на задължение, произтичащо от него.


Вижте още

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Реклама

Банер 1

 

Времето в Ямбол

Видео

Зевзеци в Новозагорско село: Ако Байдън дойде и хоро ще му изиграем
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!